Главни Новини

Цветелина спечели битката в норвежкия съд за децата си

Да разпространим новината

Българката Цветелина Yланд, чиито деца бяха отнети от норвежката социална служба „Барневернет“ миналата година по настояване на нейния бивш съпруг норвежец, спечели битката в съда и успя да прибере 12 -годишната си дъщеря и по-малкия с една година син обратно у дома. Това стана ясно от публикация в социалните мрежи на щастливата майка.

До този развой се стигна след като Апелативният съд е отменил през май решението на областния съд в град Арендал, в който живеела преди развода Цветелина. След изтичане на срока за обжалване децата й са били върнати.

„На всички, които бяха съпричастни, искам да съобщя щастливата новина, че решението на Областния съд на гр. Арендал в Норвегия от 9 май 2018 г. беше игнорирано от Апелативния съд през месец май тази година въз основа на отчетени грешки от длъжностни лица и една институция (със сигурност се сещате коя), които решават човешки съдби“, написа тя във Фейсбук.

Уланд се обърна за помощ към българските власти и медии, след като децата й бяха отнети, разделени едно от друго и пратени при различни семейства в различни градове. Според „Барневернет“ било целесъобразно сестрата и братът да бъдат разделени, за да не си влияят. Майка им започна тежка съдебна битка срещу социалната служба, която взе шокиращото решение.

Освен това на Цветелина й беше забранено да им се обажда по телефона или да контактува с тях в интернет, а първото свиждане, което през май й отредиха, бе едва за януари следващата година. Децата нямаха право на контакт и със семейството на българката.

При опит на нейния баща – известният цирков артист Георги Попов-Гебош, да зърне внука си през оградата на училището му, той беше арестуван през декември миналата година и престоя няколко часа в ареста.

За съжаление, Гебош почина през май тази година, преди да успее да види внуците и дъщеря си отново заедно.

Ето какво още написа шастливата Цветелина в социалната мрежа:

„Вече мога да съм заедно с тези, които обичам най-много. Дишам спокойно и се радвам на живота! Но… Има едно голямо „НО“! Кой ще възстанови пропуснатото време с любимите същества?

Кой ще заличи черните спомени от деня, когато ти взимат най-ценното? Кой ще върне моя баща, който си замина от мъка и не успя да дочака победата? Кой ще заличи унижението, което изтърпях от хора ограничени, без морал, некомпетентни…, НО с власт, защото работят за машина, която е държава в държавата?

Кой ще изтрие сълзите? Няма такава сила! Моят призив е: Борете се до последно, особено, когато се отнася за най-ценното, а именно, децата. Бъдете силни и не се предавайте, колкото и тежка и невъзможна да изглежда ситуацията. Ако се предадем, предаваме децата си! Благодаря на всички вас, приятели мои! Обичам ви!“.

loading...

Реклама

Facebook

Реклама