BGtop
Главни Любопитно Наука

Съединението на Княжество България с Източна Румелия

Да разпространим новината
Земите, където Априлското въстание избухва най-масово, формират провинция Източна Румелия. Поправянето на тази несправедливост на Берлинският договор става главна цел на българската нация.

Източна Румелия

Главните усилия на българите на юг от Балкана се насочват към това да се гарантира автономията на Източна Румелия , обособена като провин­ция на Османската империя. Населението не допуска настаняването на турски войски в района. На 14 април 1879 г. е приет основният закон на областта – Органически устав, който дава големи възможности за самоу­правление. Областта се управлява от генерал-губернатор, назначаван от султана за пет години. Източна Румелия разполага със собствен законода­телен орган – Областно събрание. Поставени са основите на парламен­тарната демокрация в Южна България. В Органическия устав са включе­ни всички основни граждански свободи. Така политическото устройство на областта се оказва сходно с това на Княжество България. Въпреки че официално в Източна Румелия се използват три езика – български, турски и гръцки, много скоро обаче българският се утвърждава като основен език.

През май 1879 г. за първи генерал-губернатор е назначен българинът Алеко Богориди – потомък на славния род на Софроний Врачански . Скоро българите заемат водещо място в управлението на областта. Бъл­гарските депутати получават категорично мнозинство и в Областното събрание. Столицата Пловдив се превръща във важен политически, сто­пански и културен център. Източна Румелия се утвърждава като „втора българска държава“ на Балканите .

Обявяване на Съединението

Изкуственото разделение на българите от двете страни на Балкана не може да продължава дълго. На 10 февруари 1885 г. в Пловдив е основан Българският таен централен революционен комитет (БТЦРК), който си поставя за цел обединяването на всички българи в една държава. Негов председател става Захари Стоянов . БТЦРК развива активна дейност. Наред с подготовката на чети сред населението се извършва и широка пропаганда сред населението за съединение с Княжество България. В края на юли дейците на комитета решават да насочат всичките си усилия към обявяване на Съединението. Въпросът за освобождението на Маке­дония е оставен за по-късен етап. Към делото са привлечени и много офицери от областта. Княз Александър I също обещава подкрепа. В нача­лото на септември първо в Панагюрище, а по-късно – и в други селища, започват масови вълнения. Настоява се за незабавно обединение на об­ластта с Княжеството .

На 6 септември 1885 г. източнорумелийски войски, водени от майор Данаил Николаев, и чета от Голямо Конаре, водена от Продан Тишков, влизат в Пловдив и тържествено обявяват Съединението на Източна Румелия е Княжество България. Администрацията в областта не оказва никаква съпротива. Дори когато четници идват да арестуват новия гене­рал-губернатор Гаврил Кръстевич, той заявява, че като българин, се радва на Съединението .

Сръбско-българската война (1885 – 1886)

Великите сили и балканските държави се отнасят с неодобрение към нарушаването на Берлинския договор. Заради влошените си отношения с българския княз новият руски император Александър III също заема от­рицателна позиция. Неочаквано Великобритания, в стремежа си да се противопостави на Русия, подкрепя Съединението, но навсякъде другаде в Европа настояват за връщане на старото положение. Особено враждеб­но е поведението на Османската империя и Сърбия. Турски войски се съсредоточават по южната ни граница. Изненадващо обаче на 2 ноември 1885 г. опасността идва от запад – сръбската армия нахлува в българската територия.

Българската нация е изправена пред тежко изпитание. Наскоро създа­дената българска армия и младите й офицери трябва да защитят родината от военна агресия. Прогнозите на чуждите наблюдатели са, че Сърбия ще постигне лесна победа. Българската войска е по-лошо въоръжена, а и по-голямата й част е разположена на турската граница. Но българският народ е обзет от огромен патриотичен ентусиазъм. Учещите в чужбина български студенти се завръщат, за да се запишат като доброволци в ар­мият. Българи от Македония и Одринско сформират опълчение, което участва във важни битки. Дори ученици от гимназиите се включват в редиците на доброволците. Част от войските, намиращи се на южната граница, извършват труден преход и успяват да пресрещнат настъпващи­те сръбски части.

Главното сражение се води при Сливница между 5 и 7 ноември. Българската армия нанася тежко поражение на сръбските войски и ги принуждава да преминат в отстъпление. Провал претърпяват и опити­те на сърбите да завземат крепостта Видин. На 10 ноември е постигна­та нова победа при Драгоман. Наред с обикновените войници голе­ми заслуги за крайната победа имат главнокомандващият българската армия княз Александър I, началникът на Генералния щаб капитан Рачо Петров и младите офицери Олимпи Панов, Атанас Узунов, Анастас Бендерев и др. Започва настъпление във вражеските територии и сръб­ският крал моли за мир. Договорът е сключен на 19 февруари 1886 г. в Букурещ. По настояване на Великите сили българо-сръбската граница не се променя.

Признаване на Съединението и неговото значение

Успехът във войната със Сърбия дава тласък на международното признаване на Съединението. Със съдействието на английската диплома­ция е постигнато споразумение между България и Османската империя. Според подписания на 24 март 1886 г. договор генерал-губернатор на Източна Румелия вече е българският княз.

Съединението от 1885 г. увеличава с една трета територията на Бълга­рия. Към страната са присъединени нови плодородни земи. Градове с развити занаяти и търговия са включени в стопанския живот на България. Разраства се вътрешният пазар. Създават се предпоставки за икономичес­ки подем. След 1885 г. населението на България достига 3,5 млн. души и надвишава значително това на Сърбия, Гърция и Черна гора. Съедине­нието дава надежда и самочувствие на българите, че справедливата им борба за национално обединение ще завърши с пълен успех.

Дарение

Подкрепете нашият независим сайт с колкото решите. Всяко дарение е важно за нас.

Борислав Иванов

Име: Борислав
Фамилия: Иванов
Местоположение: град Варна, България
Майчин език: Български
Други езици: Английски
E-mail: office@action-news.bg

Facebook

Дарете за качествените новини

Реклама

Inline
Inline