Новини

Споделете новината във фейсбук, за да я видят и приятелите ви!

Когато правим добро, ние очакваме, че рано или късно то ще се върне при нас. Но животът е непредсказуем и не винаги става това, което очакваме. Когато се омъжих за Валери, вярвах, че любовта ни ще е вечна. Той беше всичко, за което една жена може да мечтае. Преди да сключим брак, живеех в апартамента на покойната ми баба, който тя ми завеща преди смъртта си, но след сватбата със съпруга ми решихме да го преотстъпим на сестра ми. Лидия нямаше свое жилище и временно обитаваше малка гарсониера под наем.

За съжаление година по-късно бракът ми се провали. Бях бременна в осмия месец и със съпруга ми непрекъснато се карахме. Една вечер нервите ми не издържаха, събрах си багажа и си тръгнах. Някъде към 12 полунощ, почуках на вратата на собствения си апартамент. Търсех утеха и подкрепа от сестра си, но вместо това, когато Лидия ме видя с куфара в ръка, тя се развика, че не съм добре дошла в дома й! Не повярвах на ушите си! Жилището ми бе завещано от покойната ми баба и всички вещи и мебели, бяха закупени лично от мен. Очевидно уплашена, че ще я изгоня на улицата, сестра ми продължаваше да ме атакува. Нейната жестокост ми показа как се променят хората, когато получат това, което искат.

Безсилна и уморена до краен предел, седнах пред вратата и се разплаках с глас. Стоях пред собственото си жилище, а нямах право да вляза в него! Не ми остана друг избор освен да се върна в апартамента на Валери. Още не бях успяла да се възстановя, когато дойде и поредният удар. Оказа се, че на сестра ми не й стигат жилището и мебелите, а и е станала любовница на мъжа ми. Оттогава прекъснах всякакви връзки с нея. След развода Лидия покани Валери да живяет заедно, защото съдът ми присъди семейното имущество. Днес тя оспорва завещанието на баба, твърдейки, че старата жена не била с ума си. Такива са сестрите.