Новини

Споделете новината във фейсбук, за да я видят и приятелите ви!

Животът на няколко поколения българи е бил и продължава да бъде белязан от противопоставянето между Преди и Сега. По времето на Соца и през Демокрацията. По времето на Бай Тошо и по времето на демократично избраните ни лидери. Това противопоставяне няма край, няма и да има. И хората сравняват всичко – като се започне от цени, начин на живот, свобода, та се стигне до мандарините и бананите.

Една такава съпоставка – този път на заплатите, направи мъж от Варна, който нарече своя пост в социалните мрежи ВРЕМЕ ЗА ИСТИНИ. Предлагаме ви го без редакторска намеса:

“Това е фиша за заплата на майка ми от юли 1989 г. Тогава тя работеше като фризьорка във Варна в държавно предприятие.
Заплатата й чисто е била 210,19 лв.

“Запорът” от 30 лв. е изплащането на апартамента, който тя погасяваше към държавата.
Удръжката от 26.11 лв. е застраховка женитба, която тя беше сключила за мен. Парите ми бяха изплатени по мое желание по-късно.

За какво стигаше тази заплата:

Тока беше няколко стотинки на киловат/час – всички се отопляваха на ток.

Водата беше също няколко стотинки за кубик.

Цената на билет за градския транспорт беше 6 ст., разговор по телефон от уличен автомат 2 ст., една баничка беше 30 ст., киното беше от 20 ст до 50 ст., бензинът беше под левче. За нова кола – лада или жигули – се чакаше по 10 -15 години, но пък москвичи и запорожци имаше свободно. Полските фиати бяха най-скъпи. Една мешана скара в ресторант Евсиноград в центъра на Варна беше 3,20 лв., с ракията и салатата стигаше около 5 лв. Хляба в магазина беше 30 ст.

Семействата почиваха поне веднъж в годината – на море. Една карта от предприятието за един човек за 14 дена струваше на работника между 17 и 22 лв.

Имаше развита туристическа дейност във всички градове, което даваше възможност за походи в планините с нощувки в хижи за почти без пари. Можеше да пътуваш на екскурзия във всяка страна от социалистическия лагер, но излизането в Западния свят беше изключително трудно.

Почти всяко семейство имаше виличка, лозе или къщичка в близко село.

Червена буржоазия имаше – и тя беше в партийния елит. Това беше дразнещо и отблъскващо. (Децата на същите тези тарикати сега управляват нас.)

От друга страна престъпността беше много ниска.

Данъците пък бяха смешно ниски. Да се чудиш как сме оцелели без ДДС, тол системи, винетки и всякакви други грабежи като тези, които търпим от днешната държава.

Здравеопазването беше на ниво и беше напълно безплатно.

Образованието също. А за високия му статут е давала оценка и Маргарет Тачър.

Имахме стойностни космически разработки.

Спорт на световно ниво.

Не живеехме богато, но държавата беше социална и макар че хората бяха жлъчни към властта, бяха спокойни и можеха да пуснат децата си сами на училище.

В онези времена ако имаш достатъчно силни връзки можеше да стигнеш далече. Днес “достатъчно силните връзки” могат да ти помогнат само в избора на екип в болницата, за да не умреш на операционната маса поради нелепа грешка.

В т.нар. “тоталитарен режим” България просперираше, а сега се разпада поради бандитизма по най-високите етажи на властта. А народът измира или се евакуира в чужбина, за да се спаси.

И този режим на държавно управление чрез геноцид се подкрепя от евроатлантическите ни съюзници.

Това е истината, разбирайте ме както искате.

Красимир Симеонов”

Коментарите оставяме за вас…