Новини

Споделете новината във фейсбук, за да я видят и приятелите ви!

По линията на Метрото към квартал „Люлин”, в едно от купетата където се возех, едва не прибягнаха до викане на полиция. Мъж над средна възраст се закашля лошо и след като кашлицата му продължи изнервящо време, жена надигна глас, че мъжът трябва да слезе моментално, без възражения.

Към нейното тревожно крешчендо, сиреч усилване на гласа, се присъединиха още няколко пътници и това беше достатъчно да се взриви нагнетения в последно време страх от неговото величество Коронавируса. Сякаш никога досега не е имало грип. Сякаш чума от Средновековието размята опашка по света.

До спирка „Сливница” хората във вагона стигнаха до обединена нетърпимост към кашлящия човечец, който в залпа на неудържимата кашлица напразно обясняваше, че има алергична астма, която често го задушава и си извади помпичката, за да си впръсне спасение от задушаване.

Публиката не чуваше и не виждаше – няколко мъжаги дружно го изблъскаха от вратата щом влакът спря на спирка „Сливница”. Даже жена извади от чантата си специализирани дезинфектирани кърпички, които раздаваше на околните.

Слязох с човека на спирката и го попитах добре ли е. Той трудно си поемаше дъх и се разплака.

“Учител бях, пенсионер съм. Та това не е било даже когато имаше хонгконски грип през 1968 година. Бях ученик и майка ми се разболя тежко, не можеше да спи, три нощи изкара седнала в креслото, иначе не можеше да диша. Ние, децата, й помагахме, грижехме се за нея.

Още си е жива и здрава, ще стане на 87 години през юни. А тогава нямаше дори антибиотици. Какво е станало с хората? Как може така да се озверее”?